8 сорта са внесени у нас от Индокитай през 50-те години на миналия век
От: Леонора Лекова
За появата му в България разказва ст. н. с. д-р Дико Патронов.
Първите растения са внесени в Странджа от Индокитай през 1950-1952 г. Това са 8 сорта, които са засадени по протежението на р. Велека в местността Качул. От тях днес в естествено състояние остава само два, а като декоративни се отглеждат растения от род. Fargesia.
По това време се смята, че от Ахтопол до местността Качул има климатични условия, които се доближават до средиземноморските и могат да бъдат аклиматизирани някои топлолюбиви растения. Но по-меката зима се оказва подвеждаща – през 10-15 години температурите в района падат до минус 20 градуса и тогава цялата мекост на климата се загубва. Районът на Странджа е отворен директно на северните ветрове и температурите могат да паднат до минус 18-19 градуса. Така на няколко пъти в много тежки зими бамбукът измръзва до дъно и после отново пуска издънки. Най-големите растения, които са получавани у нас, са със стъбла от 4-5 см в диаметър и височина около 6-7 метра. Затова Институтът по гората са отказва от подобни експерименти. Умират и идеите за индустриално производство и използване на растението в мебелната индустрия и строителството.
Чуждоземният вид обаче си пробива път в озеленяването. Растението тръгва от р.Велека към резиденциите в Кричим и Евксиноград, Сандански, Петрич, Кърджали, Бургас. Бамбукът обаче е като троскот. Влиза навсякъде и няма изкореняване, затова е добре за декоративни цели да се засажда в контейнери или развитието му да се контролира строго.
Днес ще го видите в модните заведения, в бутиците и домовете, където от него се правят живи стени.
Смята се, че големият му потенциал ще се използва в бъдеще. Това растение има уникалната способност да изсмуква въглеродния диоксид и да отделя големи количества кислород. Бамбуковите гори отделят до 35% повече кислород в сравнение с идентичен масив от други дървета. Затова специалистите смятат, че ще се използва все по-широко в озеленяването на парковете и улиците.
В стайни условия максималната височина на растението се развива по трудно, но навън отглежданите у нас видове израстват до 6 метра. Образува мощни коренища, от които излизат нови издънки. Красотата му е в листата, защото цъфти изключително рядко с дребни и почти незабележими цветчета. Това обикновено се смята за добър знак, но за растението е равносилно на гибел, тъй като умира.
Ако е засаден в градината и си хареса мястото, се развива добре, но не е подходящ за жив плет, тъй като стеблата му са голи в долната част. На терасата или на балкона обаче може да ви помогне да направите своето спокойно кътче, защитено от любопитните погледи и шума на улицата. Засаден в няколко големи кашпи, той е защита и срещу праха, а нежното шумолене на листата му действа успокояващо в топлите летни дни. Другият плюс на този жив параван е, че остава непокътнат и през зимата.
Това, от което има нужда, е широка саксия с добър дренаж от камъчета в основата. Почвата му трябва да е богата на хранителни вещества, като се препоръчва комбинация от 2 части градинска пръст, 1 част листовка, толкова прегоряла оборска тор, малко торф и пясък. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. В периода на растеж от април до август, бамбука се подхранва на всеки 2 седмици със специални комплексни добавки за стайни растения, в противен случай листата пожълтяват. През лятото се полива редовно, като почвата му не бива да се допуска да пресъхва.
Вътре обича да е в прохладни и добре осветени помещения с по-висока влажност. А навън може да е на слънце или на шарена сянка.
Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки. Подходящият сезон е пролетта. Ако е в кашпа, има нужда от пресаждане на няколко години.
В цветарските магазини се продават зелени пръчки, които се представят като бамбук, но това е всъщност вид драцена.
Принадлежи към семейство Житни. Естествените му местообитания са Азия, Африка и Америка, където образува гъсти гори, като на ботаниците са известни стотици видове. В Китай е традиционно растение и има изключително широко приложение – от хранителната индустрия до строителството и производството на мебели. Затова заедно с бора и сливата е на почит. Наричат ги тримата приятели на зимата, тъй като издържат на студовете.
Харесайте страницата ни във Facebook!
[wpdevart_like_box profile_id=”GradinariteEood” connections=”show” width=”500″ height=”220″ header=”big” cover_photo=”show” locale=”en_US”]