От Леонора Лекова
Много хора смятат кивито (Actinidia deliciosa) за южен плод, който се внася от Гърция или Турция, но истината е, че то се отглежда у нас от 70-те години на миналия век. Първото насаждение е създадено във Варна през 1976 г. с френски посадъчен материал. По-късно са създадени градини в Петрич, Бяла, Варненско и в Опитната станция за южни култури в Царево. Започва и производство на посадъчен материал за любителите градинари. По това време коренчето се продава по долар, а сега цената на добре вкоренено растение в контейнер е около 20 лв.
Родината му е Източен и Южен Китай. В Нова Зеландия видът е пренесен през 20-те години на миналия век. Производството в овощни градини обаче започва много по-късно През 1960 г. една външнотърговска фирма за първи път назовава плода киви – kiwifruit, използвайки името на малката птичка, символ на островната държава. С годините това име се налага и с него плодът е познат в почти целия свят. И до днес Нова Зеландия е сред най-големите производители на този витаминозен плод, който се произвежда и в САЩ, Франция, Испания, а в нашия регион – главно в Гърция.
Кивито е не само много полезно, но и красиво растение с пищна листна маса и леторасли, които достигат до 8 метра дължина. Хората най-често го качват на конструкции в личните си дворове и го оформят като астма. Другата прилика с лозата е, че му се правят зимни и летни резитби. Но има и някои съществени различия. Растението е двудомно – за да берете плодове трябва да засадите мъжко и женско киви. Съотношението е 1 мъжко на 8 женски – за домашна асма с размери 5 на 3 метра може да засадите 4 женски с едно мъжко.
Добре е да знаем, че при младите растения стеблото е слабо и чупливо, затова още от самото начало се нуждае от подпорна конструкция. С напредване на възрастта то може да достигне до 20 см дебелина. Върху подпорната конструкция се разполагат определен брой рамена подобно на лозовите. Плодните леторасли покарват всяка година от пъпките на едногодишните пръчки и също се захващат на подпорната конструкция. Пъпките се крият в пазвите на листата и могат да бъдат плодни и листни. Интересен е фактът, че те се пробуждат две седмици преди пъпките на лозата, а разпукването им става постепенно в продължение на 15-20 дни.
Актинидията е буйно развиващо се растение, което образува богата листна маса – едно киви развива от 2000 до 3000 листа, като повърхността на всяко от тях е около 20 кв. см. Това определя и големите нужди от вода.
Основен фактор за успешното му отглеждане са температурните условия – кивито обича райони с по-топъл климат и най-важното с мека зима. У нас подходящи са районите по Черноморското крайбрежие – от Резово до с.Бяла, долината на Струма, Кресненското дефиле, долното течение на Марица от границата до Симеоновград. Може да се отглежда и по поречието на Марица, Тунджа и Арда. Подходящи микрорайони има в близост до река Дунав. Практиката обаче показва, че Aктинидиата се развива добре и в много други райони на страната.
В домашната градина трябва да му изберем по-закътано място, защитено от силни ветрове. Растението не понася тежки глинести почви, нито преовлажняване. При засаждане се изкопава дупка дълбока една лопата и две широка. В нея се поставя оборска тор, която се обърква с пръст. Добавят се и 2 супени лъжици суперфосфат. Краищата на корените на кивито се подрязват леко, след което то се поставя в ямката, зарива се с почва и се полива с 1 кофа вода. Стеблото се отрязва на около 50 см и се привърза към колчето. Ако районът е по-студен, трябва да го загърлите с почва и да го завиете. Наклонът на терена трябва да бъде малък, а склонът по възможност да е южен. Посадъчният материал трябва да бъде с добре развити корени.
При резитба за плодоване се оставят най-много до 8 пъпки на леторасъл. Ако той е четиригодишен, се заменя с нов, като се избира най-близкият до него. През лятото плодовете и листата трябва да се прореждат и да се откриват т. нар. слънчеви коридори.Премахват се също повредените, малките и закърнели плодове. Плодовете не бива да остават на асмата дълго след началото на листопада. Съветът е да се берат на етапи, като се започва от най-едрите.
Харесайте страницата ни във Facebook!
[wpdevart_like_box profile_id=”GradinariteEood” connections=”show” width=”600″ height=”220″ header=”big” cover_photo=”show” locale=”en_US”]