Да опознаем райската ябълка

Вече се продават и нетръпчиви сортове.

От: Леонора Лекова.

Райската ябълка е един от най-загадъчните плодове на планетата. Плодните дървета са внесени по нашите земи от Китай в началото на миналия век, но сто години по-късно това магическо растение остава почти непознато за българина.

 

Diospyros kaki - райска ябълка плодове

 

Отглежда се само в домашните градини, защото се смята, че у нас няма пазар за сериозно промишлено производство. „Храната на боговете“ обаче, както райската ябълка е наречена от китайците преди повече от 2000 г., е истинска витаминозна бомба. Съдържа витамините А, С, В1, В2, В6 и Е, много пектин, калций, фосфор, желязо, магнезий, цинк, антиоксиданти, танинови киселини  и други. Използва се за лечение на болни венци и проблеми със стомашно-чревния тракт. Огромното количество бета каротин забавя стареенето на очите и укрепва зрението, а йодът подобрява функциите на щитовидната жлеза. В природната медицина неомекналите плодове се използват за лечение на нощно напикаване. Освен всичко друго дървото има и прекрасни декоративни качества – отрупано с едри златни плодове в късна есен, то прилича на вълшебно създание от приказките и внася екзотична атмосфера.

Diospyros kaki - плод райска ябълка

Първи ботаникът  Карл Тунберг описва вида за науката и го назовава  “Diospiros” – „Свещен хляб“, в смисъл „Свещен плод“. Днес се отглежда  на четири континента под популярното име „японско“ или „китайско каки“. Най-големи производители са Япония, Китай и Бразилия, където растението е внесено и бързо размножено от японски заселници в областта Сан Пауло. Днес там се отглеждат хиляди декари с тази овощна култура.

 

Как да си обясним лошата слава на райската ябълка в България?

Diospyros kaki - цвят на райска ябълка

Според учените причина за слабата известност на вида е, че се възприема, като субтропично растение  чувствително към измръзване. Хората се отнасят с резерви към него и по други причини. Навред битува мнението, че е нещо стипчиво и безвкусно, което не става за ядене. Причина за това е злополучният дебют на райската ябълка в България, от която у нас за първи път са внесени представители на тръпчивите сортове.

Ето какво разказва доц. Серафим Серафимов, който е основател на Опитната станция за южни култури в Поморие през далечната 1949 г.

„Спомням си съдбата на първите плодове, внесени през петдесетте години на миналия век от Албания, които се предлагаха в един много известен магазин, наречен показен, в началото на бул. “Стамболийски”. Влизат купувачите и налитат на тези непознати едри, златни плодове. И още там вътре бъркат в плика, вадят плод и го захапват лакомо. В следващата секунда с отвращение и почти страх изплюват хапката и хвърлят в кошчето целия плик. И това е в резултат от неграмотността на консуматорите и нехайството на търговците. Така се понесе славата на отвратителния тръпчив плод. Подготвихме разяснителни статии, но кой ли има време да чете, още повече списание, печатано в малък тираж“, допълва Серафимов.

 

Diospyros kaki - градина райска ябълкаЗа съжаление, райската ябълка запазва част от този неприятен имидж и до днес, макар че двама българи работят упорито за популяризирането й.

Първите стъпки прави проф. Радка Серафимова, която работи като биолог-селекционер в Опитна станция за южни култури. През 1951-1955 г. тя описва внесените след Балканската война сортове,  повечето от които са познати от литературата. Тя описва и сорт, който е открит във Варна. Нарича райската ябълка „Ранна“, защото плодовете й достигат беритбена зрялост 20 дни преди всички останали сортове. По-късно Радка Серафимова и съпругът й Серафим Серафимов отглежда в градината си в с. Велика различни сортове, включително нетръпчивия „Таненаши“, донесен им през 1961 г. от Япония по молба на земеделския деец Георги Трайков (1898-1975).

Голям принос за разпространението на райската ябълка у нас има и Александър Драгостинов, машинен инженер, който живее в Германия. Упорито и с много търсене в Интернет в продължение на дълги години внася в България над 30 нови сорта, включително нетръпчивите „Фую“ и „Шарон“. Те се разпространяват в личните стопанства чрез разсадниците на опитните овощари В. Георгиев, с. Избегли, Асеновградско, Недялко Недялков, с. Бинкос, Сливенско и Руси Стоянов, с. Панаретовци, Сливенско. Подходящи са за районите на юг от Стара планина, Варненско  и покрай Дунав.  Тръпчивият сорт „Костата“, чийто плодове трябва да се ядат омекнали,  е подходящ за всички райони на страната.

Цъфти в края на май и началото на юни и цветовете не се увреждат от слани.

Според доц. Серафим Серафимов растението не е претенциозно към жизнените условия на различните видове почви. В някои случаи проявява голяма студоустойчивост – може да издържи дори при минус 24°С в защитени от зимните бури места. В България се развиват с успех три вида – над 30 сорта от обикновената едроплодна Райска ябълка (Диоспирос каки), по-дребноплодната американска „Виргинска“ (Diospiros virginiana), която е по-студоустойчива и най-студоустойчивата Кавказка( Diospiros lotus), чийто плодове са дребни като череши, ядливи след омекване. Използва се масово за подложка за размножение на едроплодните видове. Присаждането се прави по традиционните начини  на „окулиране‘ – погрешно наричани „на листо“. Не е лесно, защото трябва да се работи много бързо с ножче от неръждаема стомана. Сокът е много богат на танинови вещества и бързо се окислява.

За да имате здрави растения трябва да избирате дръвчета с обилна коренова система – избягват се растения с едри оголени скелетни корени. Засаждат се в рохкава, песъчливо-глинеста почва с добавка на около 15 % стар оборски тор или компост. Заедно с дръвчето се забива опорен кол за превързване на стъблото. Веднага се полива с 15-20 л вода.

През първите 3 – 4 години се пази от зимните мразове. За целта се нареждат около стъблото няколко пръчки тръстика, бамбук, леска или тънки поливинилови тръби, които се връзват, за да формират въздушна изолация около кората. Най-вредно е директното обвиване и  връзване с плътни материали  – хартия, плат и др., които през зимата се мокрят и замръзват заедно с кората.

През юни-август се полива 1-2 пъти месечно, за добро прихващане и начален растеж. От октомври до края на март  не се полива – дори с браздичка се отводнява излишната дъждовна и снежна вода, ако има задържана около стъблото.

Плодовете започват да узряват към началото на октомври, но могат да останат по клонките до края на ноември. Понякога повреди по тях причинява замръзващият мокър сняг. Берат се преди да омекнат. Правилно е да се отрязват с много къса дръжка. Чашката винаги остава на плода  Нападат ги активно косове, дроздове, кълвачи, независимо дали са тръпчиви или не. Съхраняват се временно  –  до омекването, в хладно проветриво помещение Да се пазят от мишките – много ги обичат! Плодовете на нетръпчивите сортове  „Фую“, „Таненаши“, „Шарон“ и други могат да се берат и консумират твърди, още в началото на интензивното обагряне. Те са сладки. Може да се сушат след обелване на нанизани разредено, но в сухо силно проветриво помещение или дори обдухвани с вентилатор.

 

Diospyros kaki bloom - цвят на райска ябълка

Според специалистите пред райската ябълка у нас се открият нови  хоризонти, защото климатът позволява отглеждането й без много усилия.
Изисква единствено напояване, ако валежите са оскъдни. Присадените растения встъпват в плододаване на 2-рата и 3-тата година. При осигурен опрашител, добивите се вдигат.

Харесайте страницата ни във Facebook!