Има няколко растения, които знаят безпогрешно кога наближава Коледа. Независимо дали есента е била дълга и сравнително топла или студовете са започнали рано, те започват да се стягат за празника още в края на ноември.
Един от тези предвестниците на Рождество Христово е коледарчето (Schlumbergera). Виждали сме го сред саксиите на нашите баби, но малцина знаят, че това е един от най-разпространените кактуси. Произхожда от Бразилия, където расте като епифит по стволовете и корените на дърветата. Може да се настани и по скалите. Цъфти в разгара на тропическото лято, което съвпада с нашата зима, затова точно за Коледа се отрупва с цветове – традиционно ярко розови, но днес се продават и култивари с бели, жълти, оранжеви, червени и лилави багри.
Коледарчето е кактус, но за разлика от бодливите си събратя, обича рохкава и богата почва, голяма саксия, обилно поливане, торене и пръскане с вода. Би могло да се предположи, че има нужда от много слънце. Истината е, че не трябва да бъде изложено на преките слънчеви лъчи.
Най-важното правило при отглеждането му е да не се сменя мястото му. Ако имаме сенчеста тераса или градина, лятото може да прекара там. Полива се умерено през цялата година, но в края на септември поливането се намалява. По това време Schlumbergera си взима кратка почивка, преди да се раздаде изцяло, изхранвайки цяла гвардия от цветчета. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура – около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото растение да не се мести.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни. Най-подходящото време за пресаждане на растението е след като прецъфти.
Размножаването става много лесно с вкореняване на отделни клончета направо в почвата.
С Коледа се свързва и илексът, известен у нас с името джел
Зададат ли се коледните празници по традиция улиците и домовете на Британските острови се покриват с клонките на джела. Заради красивите си червени плодчета, които изпъкват на фона на лъскавите му листа, той е много подходяща естествена украса за балкони, тераси и веранди в празничните дни. Саксиите с илекс могат да се окичат с стъклени играчки и да влязат в ролята на елха, което е практика в западните страни.
Растението е признато и почитано от някои народи, защото се смята, че символизира възраждането на човешката душа.
Ако го имате в градината, трябва да знаете, че му е нужна достатъчно влага през по-топлия период на годината. Предпочита сенчести места с богата на хранителни вещества почва, но с лек механичен състав. Видът е студоустойчив, размножава се чрез семена и вегетативно, но и двата начина създават трудности, защото семената покълват изключително бавно. Нужни са 2-3 години, което обезкуражава любителите градинари. Резниците също се вкореняват бавно, но за един сезон се получават млади растения.
Естествени находища на джел у нас има в Странджа, Средна гора, Родопите и Беласица. Растението живее дълго, достига до 300 години, а дървесината му е много ценна, защото е твърда, белезникава на цвят и може лесно да приема оцветяване. Боядисана в черно не се отличава от скъпата дървесина на абаносовото дърво.
Харесайте страницата ни във Facebook!
[wpdevart_like_box profile_id=”GradinariteEood” connections=”show” width=”500″ height=”220″ header=”big” cover_photo=”show” locale=”en_US”]